Откъс от книга: „The Eleventh Hour“ от Салман Рушди

Може да получим партньорска комисионна от всичко, което купите от тази публикация.

„ The Eleventh Hour: A Quintet of Stories “ (ще бъде оповестена във вторник от Random House) е елегичният нов алманах с разкази на известния романист Салман Руши – първата му фантастика след нахлуване през 2022 година съвсем го умъртви - в който той написа за интимни срещи със гибелта, призраци, магия и неизменимия ход на времето.

Прочетете фрагмент по-долу и не пропускайте диалога на Марта Тайхнер със Салман Рушди в „ CBS Sunday Morning “ на 2 ноември!

„ Единадесетият час “ от Салман Рушди

Предпочитате да слушате? Audible има 30-дневен безвъзмезден експериментален интервал, разполагаем сега.

От „ На юг “

Денят, в който Джуниър падна, стартира като всеки различен ден: детонацията от топлота, разтърсваща въздуха, тръбещата слънчева светлина, приливите на трафика, молитвените песнопения в далечината, евтината кино музика, издигаща се от пода по-долу, тласъците на таза на „ номер на продукт “, танцуващ по тв приемника на съседа; детски рев, укор на майка, непонятен смях, алени експекторации, колела, преди малко сплетени коси на ученички, аромат на мощно кафе, зелено крило, проблясващо в дърво. Старши и младши, двама доста остарели мъже, отвориха очи в спалните си на четвъртия етаж на зелена като море постройка на зелена алея, тъкмо отвън полезрението на плажа Елиът, където довечера младите щяха да се съберат, както постоянно, с цел да изпълнят ритуалите на младостта, близо до селото на риболовците, които нямаха време за такова лековерие. Бедните бяха пуритани през деня и нощем. Що се отнася до старите, те имаха свои лични обреди и не трябваше да чакат вечерта. Със слънцето, което ги пронизваше през щорите на прозорците, двамата старци се изправиха с тъга и се залюляха на прилежащите си веранди, изплувайки в същия миг като герои от антична приказка, хванати в клопката на съдбовни съвпадения, неспособни да избягат от следствията на случайността.

Почти незабавно те започнаха да приказват. Думите им не бяха нови. Това бяха ритуални речи, поклони към новия ден, предлагани във формат на апел и отговор, като ритмичните разговори или „ дуели “ на виртуозите на карнатската музика по време на годишния декемврийски фестивал.

„ Бъдете признателни, че сме хора от юга “, сподели Младши, протягайки се и прозявайки се. „ Южняците сме ние, в южната част на нашия град в южната част на нашата страна в южната част на нашия континент. Слава на Бога. Ние сме топли, мудни и чувствени момчета, а не като студените риби на севера. “

Старшият, като се почеса първо по корема, а след това по тила, незабавно му опонира. „ На първо място “, сподели той, „ югът е небивалица, съществуваща единствено тъй като хората са се съгласили да го назовават по този начин. Да предположим, че хората са си показали земята назад! Тогава щяхме да бъдем северняците. Вселената не схваща от горната страна и отдолу; кучето също. За кучето няма север и юг. И на второ място, вие не сте толкоз топъл темперамент и една жена би се изсмяла, като ви чуе да се наричате сетивен – само че вие сте постепенно, това е отвън подозрение. "

Така бяха: биеха се един против различен като антични борци, чиито леви крайници бяха вързани в глезените. Въжето, което ги върза толкоз крепко, беше името им. По любопитна случайност — която бяха почнали да считат за „ орис “ или, както по-често я назоваха, „ проклинание “ — те споделяха едно име, дълго име като толкоз доста имена на юг, име, което никой от тях не искаше да произнесе. Като изгониха името, като го сведоха до началната писмен знак V., те направиха въжето невидимо, което не означаваше, че не съществува. Повтаряха си по други способи — гласовете им бяха високи, бяха с еднообразно жилаво телосложение и междинен растеж, и двамата бяха късогледи и след цялостен живот, в който са се гордели с качеството на зъбите си, и двамата се бяха предали на унизителната наложителност на протезите — само че неизползваното име, това симетрично V., Името, което не можеше да се изрече, ги свързваше от десетилетия.

Двамата старци обаче нямаха един рожден ден. Единият беше със седемнадесет дни по-стар от другия. Сигурно по този начин са почнали „ Старши “ и „ Младши “, макар че прякорите са били употребявани толкоз дълго, че към този момент никой не може да си спомни кой в началото ги е измислил. В. Старши и Младши бяха станали, Младши В. и Старши В. вечно, карайки се до гибел. Те бяха на осемдесет и една години. Ако старостта се смяташе за вечер, завършваща в среднощна давност, те бяха надалеч в единадесетия час.

„ Изглеждаш извънредно “, сподели Младши на Старши, както правеше всяка заран. — Изглеждаш като човек, който единствено чака да почине.

Старши — кимайки съществено и също говорейки в сходство с тяхната персонална традиция — отговори: „ Това е по-добре, в сравнение с да изглеждате, както вършиме, като човек, който към момента чака да живее. “

     
Откъс от „ Единадесетият час “ от Салман Рушди. Авторско право © 2025 от Салман Рушди. Всички права непокътнати. Никаква част от този фрагмент не може да бъде възпроизвеждана или препечатвана без документално позволение от издателя.

Вземете книгата тук:

„ The Eleventh Hour “ от Salman Rushdie

Купете на място от 

За повече информация: